Стъпка 1: Необходими нещица.
1. кутия от бонбони „пияни вищни“. (може и всякакъв вид картон или примерно папка/картонена/) 2. принта на оригиналния проект – ТУК /PDF/. 3. молив 4. линийка 5. лепило (не за дишане) 6.ножица (много важен елемент) 7. алуминиево фолио 8. тайното оръжие – тиксо (което не се вижда дори на снимката, щото е тайно все пак 
) 9. макетно ножче (за цепките) , но все пак може да действате и с ножицата ако ви е удобно 10. фотоапарат (по желание)
Стъпка 2: Започваме с малко рязане.
Подготвяме си картона и листа със схемата , както и подреждаме необходимите „инструменти“ под 90-градусов ъгъл , освен фолиото – 45 градуса и ножицата – 30 градуса. Това е много важно за по-нататъчната ни работа , абсолютно задължително е да се направи едно към едно. 
Стъпка 3: Увеличаваме върховете на „короната“.
Тъй като прецених че на първоначалната схема (а и четох другаде) върховете на короната (в ляво на снимката горе) са прекалено къси и после ще са неудобни за „трансформирането“ им , реших да ги одължа с няколко милиметра. Съветвам ви да го направите и Вие , за да ви бъде по-лесно нататък.
Стъпка 4: Да поиграем на „камък, ножица, хартия“ или в нашия случай – „ножица, фолио, лепило“.
Изрязва се от фолиото лист с размер половината от картона подготвен предварително от кутията за бонбони. Залепя се на едната половина , както се вижда на снимката. От ляво на него може да се види т.н. важен елемент – „цепките“ , който ще разгледам в следващата „стъпка“.
Стъпка 5: Мисия „Разделяй и владей“.
Разрязваме картона на две (2!) равни части с ножицата. След това залепяме елемента „цепките“ върху обратната страна на „фолиото“. От другата пък половина залепяме „короната“. /ако се обърквате от описанията и имената , които давам на елементите винаги може просто да погледнете снимките и да ви стане ясно какво имам предвид /
Стъпка 6: Операция „Клъцни , срежи“.
Внимателно изрязваме по контурите на 2-та елемента „короната“ и „цепките“. В случая ще видите 3ти елемент. Лепенката с означение BG /с малки букви отдолу: only for internet maniacs/. Както всички знаем – случайни неща няма , това е допълнителен аксесоар , който не е включен в оригиналния план и бе намерен при археологическата мисия: „намиране на линията от гимназията из дебрите на шкаф-лукав“. Т.е. тя е „по желание“. Който с каквото има – с това да „украсява“ , ако ли нямате – не се притеснявайте , крайния резултат е един и същ.
Тук налагам лепенката да хвърля един поглед от естетическа гледна точка.
След залепянето приготвям „оръжието“ – WiFi антенката.
Стъпка 7: „Дефлорация“.
С помощта на „оръжието“ ни /антенката/ промушваме „короната“ в оказаните места /“мишените“ , или казано по друг начин – маркираните места за „рязане“ – кръгче с кръстче/. След проникването , върховете на короната слагаме в цепките на „фолиото“ /вече готовия елемент от картона и фолиото/.
Върховете през фолиото от др. страна:
Стъпка 8: „Чупене и гипс“.
Не се плашете. Всичко почти приключи. Огъваме върховете към фолиото на вън. Залепяме с тиксо. Нагледно:
Стъпка 10: Финал и тест.
Слагаме си антенката обратно на рутера и си тестваме. Като пичШове: 
FAQ (Frequently Asked Questions) /Често задавани въпроси/:
? – Защо преминахме директно на стъпка 10 ?
! – Защото пропуснахме стъпка n , след лепенето на елементите се пие кафе/сок/вода/чай/уйски , за да приключи процеса по изсъхването !
? – Защо по дяволите си кръстил всичките неща ?
! – Защото прецених , че ще е забавно , така ми дойде от вътре , луд съм , забавлявах се докато направя както антенката , така и при написването на статията и прецених , че няма да е лошо , който чете да се забавлява и той !
? – Защо снимките са грозни ?
! – Защото не съм професионален фотограф !
? – Защо има FAQ ?
! – За да не ми се задават въпроси и защото така реших. Хах !
Цялото метално устройство е горе-долу с големина колкото на обикновен нетбуук , който всъщност се чувства тежичък. Вътрешните два 10″-инчови , капаситивни мултитъч дисплей работят като „разширени“ (както при тв-аут „разширен“ режим) , позволяващи местенето на прозорци от едната страна върху другата с drag’n'drop. Цялата работа върви доста „на магия“ , тъй като явно се използва някакъв бета софтуер , но все пак виртуалната клавиатура е лесна за изваждане и има подобна на „докосване с реакция“ режим (т.е. при докосване би-трябвало да се усеща чрез пръстите , както при мобилните телефони има лека вибрация) , когато се пише на долния екран. Цялото „нещо“ е доста яко за много ранна версия на разработване , и фактът че MSI смятат да го докарат до края на годината на пазара е невероятен. Повече детаили – когато са в наличност , за сега – снимки и видео:
